Австрия 2023г.

Най-накрая Австрийското ни приключение се случи!

Годината в която го обявихме за първи път, затвориха света.

На следващата, човек можеше да пътува само с направена ваксина, пък не желаехме да принуждаваме хората да го правят въпреки себе си и така, ето че настана „трудната“ зима на 2023 година. 😊

Казвам трудна, защото снегът беше решил тази година да избегне нашите ширини, за да се изсипе на далечни и съвсем не толкова нуждаещи се глави. 😊

Когато няма сняг, това драстично намалява и мотивацията да упражнява човек, ски и сноуборд професията си, защото ние преди всичко сме скиори и сноубордисти, които обожаваме да караме.

Та, минахме с усилие на волята през този сезон.

Но, наближи месец март и аз запънах по „овенски“ крака и рекох „Отиваме в Австрия“.

Тренера вече мислеше за катерене, но с мен на глава не се излиза лесно и месец по-късно, широко ухилена, вече пътувахме към глетчера Мьолтал или „най-близкия глетчер до София“. 😊

Най-близкия, защото ни се искаше да превземем пътя с бус, за ден.

Между другото, пътя не го усетихме, както и компанията на децата. Представиха се чудесно по пътя, никакви забележки, освен невъобразимото количество шоколад, чипс и бисквити, щателно и плътно размазани по седалките. 😊

Ето и пътеписа ни по дни:

Пътуваме към Австрия за ски и сноуборд приключението ни.

Гугъл казва 12 часа път.

В Сърбия всички мобилни уреди са изключени.

Това дава възможност за най-разнообразни дискусии по колите.

Максо си е сложил слушалки и пее с цяло гърло „Лятна, жълта рокля“, последвана от

„Феличитаааааа“.

Давид – Ох, той много обича да пее, но не е добре с английския 🙂

Спираме и всички изскачат, като заря от колата.

Весело е!

Вече сме в Хърватска и имаме още 3 часа път, докато достигнем крайната цел.

Бисерите се сипят един през друг, музиката е супер,настроението е на ниво.

Вече в Австрия.

Всичко е зелено, подредено. Малки къщички накацали по хълмовете.

Пристигнахме, настанихме се, вечеряхме и правим план за утрешния ден. Наоколо вече запалиха великденските клади, в ресторанта група туристи пеят празнични песни, свири флейта… Тук е „Страстна Събота“.

Сега децата ще излязат и ще вдигат шум, защото „езиците на камбаните са отлетели към Рим и днес църковните камбани мълчат“.

Ще посрещнем тази вечер католическия Великден.

На следващия ден поемаме към глетчера Мьолтал. Намираме се на около 1000м.н.в.

На паркинга около нас има множество бусчета – Румъния, Словакия, Словения, Хърватска, България, Босна и Херцеговина, Унгария, Чехия… среща на Източния блок. 😊

80% от посетителите на мястото са отбори от въпросните страни и ски, сноуборд групи като нас, търсещи пръхкав сняг и приключения.

Пътешествието ни започва с натъпкване във влакче, което преминава под земята, за да не нарушава ландшафта на района. За 10 минути се изкачваме от зелените и пролетни поляни, до височина 2200м.н.в. в истински, зимна приказка.

Значи, трудно е да се опише истинската зимна фъртуна, която ни посрещна днес.

В момента, в който си подадохме носа от влакчето, с което се качихме до 2200 м.н.в., ни подхвана невероятна виелица, сняг и гъста мъгла.

Но… както обикновено, всяка тренелариумска група си има своето приключение, а нашето за днес се нарича – пудрааааа.

Скочихме в кабината и тя ни отведе на 2800м.н.в.

Една, втора, трета писта, всичките необработени, с пръхкав сняг до коляно, всяка към 4 км дължина.

Мъглата, определено ни създаваше чувство за безтегловност и паралелна вселена. От време на време се разкъсваше и се показваха алпийските върхове наоколо.

След обяд и половинчасово излежаване, решихме да се качим на лифта, който ни заведе на върха, на 3122м.н.в.

Да, там снега беше „нечовешки“.

Караш и крещиш от кеф.

И така чак до 16.30ч.

А долу, в долината, ни посрещна истинска, слънчева пролет.

Сега изкъпани, обилно навечеряли се, сме се отдали на споделяне на преживявания и тихи игри.

Една вметка:

На височина 2800 м.н.в. до кабинковия лифт има огромна столова, Храната е разнообразна, сравнително на нормални цени и човек може да си избере, според предпочитанията си. На горния етаж на това място, има гигантска зала, с мокет, пейки и маси. Място, топло и изключително добро за почивка, следобеден сън и обяд, ако си носиш такъв от вкъщи. – Безплатно е! Не е необходимо да правиш нищо, за да ползваш това място.

Връщам се на пистите.

Въпреки, че се намирахме на глетчер, не пропуснах да забележа снежната инсталация на почти 3000 м.н.в. Пистите не са много, но са прекрасно обработени. Зелени, сини, червени, черни, широки, забавни, панорамни, каквито си ги пожелае човек.

Места за ски туринг и фриирайд има много в района.

Та, ние като невидели сняг цяла зима, се впуснахме в изследване на всички места по пистите и леко извън тях. Имаше доста гъста мъгла, силен вятър, снеговалеж, но въодушевлението беше толкова силно, че нищо не можеше да ни попречи да се забавляваме и да „караме на макс“.

На следващия ден, слънцето ни се усмихна и успяхме да видим безкрайното море от остри, алпийски върхове. Зашеметяващо е и децата останаха с отворени усти от невероятната панорама. Качихме се направо на връх Шарек – 3200м.н.в., за да имаме цялостен поглед наоколо. Пистите бяха обработени, но вече имаше видимост и можехме съвсем внимателно да покараме и малко около тях, в неотъпканото.

Докато децата си почиваха, на смени, с големите – Андро, Кайо и Тренера си позволихме да навлезем в района на глетчера.

Казвам, позволихме си, защото имаше известен риск и преценихме, че за групата няма да е подходящо, но ние трябваше да проверим как е.

Ами, добре беше, следващия път, когато всички имаме лавинни уреди, ще покараме там, стига условията и възможностите ни да го позволяват.

Този ден, карахме толкова много, колкото никога в живота ми не се е случвало. Прекрасното време, заедно с невероятните условия ни даваха криле.

Следващите два дни, имаше мъгла, но продължихме в същия дух. Вече районът ни беше познат и нямахме никакви притеснения. Снегът продължаваше да си вали.

Пети ден. Днес в долината вали пороен дъжд. Високо в планината вали „heavy snow“. Съоръженията не работят на глетчера и ние веднага променихме плана на действие.

Отиваме до един съседн град- Villach, където има… аквапаааааарк.

Karnten Therme Warmbad – Villach.

На 77 км от нашето село.

Перфектно е мястото, човек да прекара цял ден там.

Ролби, водни пързалки, басейн за плуване 25 м, горещ външен басейн, топли вътрешни басейни, джакузита, СПА зона, crazy river, удобни места за почивка и игра на шах.

След пълно и тотално изтощение, успяхме да измъкнем децата от водата и да ги убедим да се облекат и изсушат. Предполагам, разбирате колко усилия коства това. След три загубени ключа, множество търсения на гащитеееее, най-накрая се натоварихме в колите.

Дрямка по път и после още една в хотела.

На вечеря, австрийските готвачи отново ни изненадаха със специфичния си вкус към супите 😉

Храната ни е обилна и разнообразна, но супите са друг случай.

Супа с нарязани палачинки, супа с гигантски, пържени трохи, супа с кисело зеле, все предизвикателства към нашите стомаси.

Но децата спазват усърдно правилото на Тренелариум – „Face the challenge“ и винаги поне я опитват. :))

Утре сме се подготвили да караме, защото снега който не е спрял да се сипе, е на две педи от нас и всички тръпнем в очакване на пудрата.“

 

Да, но не ни се получи точно така.

 

Значи, установихме че не само в Боровец, когато навали много сняг и затварят курорта.

Това в кръга на шегата, разбира се.

През нощта са паднали над 80 см пресен сняг в района на Мьолтал Глетчер, което доведе до затварянето на съоръженията в ски зоната.

Много от пистите минават в непосредствена близост до лавиноопасни склонове.

Вятърът е силен, няма видимост, продължава да вали. Изкушението на пръхкавия сняг е изключително силно.

Навсякъде по света, когато натрупа такова количество сняг, здравият разум отстъпва място на пулсиращия в ушите адреналин и затова, хората взимат рестриктивни мерки, вместо да разчитат на самосъзнанието на отделния индивид

Та, променихме плана и  отидохме на разходка до близкия град Лиенц.

Там попаднахме на демонстрация на армията, на Източен Тирол.

На 17 април 1916г. по време на Първата Световна война, на италианския, алпийски фронт се водят множество битки между Австро-Унгарската Империя и Италия.

Скоро битката се превръща в позиционна война на голяма височина, в масива на Доломитите, при много ниски температури.

Лиенц изпраща своите граждани, млади и стари, в тази битки, тъй като редовната армия е дислоцирана на Изток.

Изключителни тежки сражения, с гигантски загуби и от двете страни, около 10 000 човека загиват само от лавини.

Тиролците почитат тази дата, като национален празник.

Та, запознахме се с историята, премерихме сили на тренировъчните им уреди, търсихме укрити мини в пясък, огледахме тежките бойни машини, докоснахме се до старата екипировка на войниците, до гранатите, снегоходките. опитахме от войнишката супа – традиционният австрийски гулаш и остана време за предизвикателство.

Пожарникарите бяха опънали гигантски, надуваем дюшек, в който хората скачат от сгради при пожар.

Предостави ни се възможност да пробваме. Скокът се правеше от вишка, на височина от около 5 м.

Някои от нас се предизвикаха и скочиха.

Други не се престрашиха да скочат от 5 метрова вишка над опънатия надуваем дюшек. На трети, пък не им разрешиха, защото нямат определените килограми. Все пак, бяхме тръгнали за сувенири, а то какво стана…

Сега сме си „вкъщи“ и стягаме багажа. А той пълзи и никак не ще да се прибира в куфарите.“

И ето че сме отново на път, към вкъщи.

Спокойствие цари по колите, разговорите са много по-приятелски, смехаът избухва по-често. Преживяли сме 8 дни заедно, имаме истории за разказване.

За втори път в последната седмица посрещаме „Страстна Събота“.

Кой е като нас, козунаци и яйца до припадък.

– В Сърбия говорят малко български език, нали?

– Говорят сръбски, но той е близък до българския и затова се разбираме.

– Аааа, значи като във Варна. Там говорят почти на български, ама ги разбираме. :))

По- малките трябва да се уважават!

 

Поздрави мили хора, бъдете здрави и благодаря много, че заедно спасихме настроението на тази зима, с това Австрийско приключение.

Догодина ще се върнем пак там, няколко пъти. 😊

 

върни се обратно