Гледам през прозореца и се чудя, къде заминаха онези снежни зими, дето помня от дете.

Не че няма сняг, на Боровец, в ниските части пролетта вече разнася своя свеж мирис, но на високото все още си е зимна приказка.

 

Тръгваме за Австрия и се чудя, какво ще намерим там – пролетно време или добри условия за ски.

Ясно е отсега, че лелееният фриирайд лагер, ще е по скоро каране на писта.

Не защото няма сняг, а защото условията са много динамични и риска е неоснователно голям.

Пътуваме и се редуват пролетен дъжд, дъга, синьо небе.

Сменяме се често в шофирането и отмятаме километрите безпроблемно. Децата се забавляват със смешни случки от предишни приключения с Тренелариум.

Кайо и Томбата са с буса, аз и Тренера сме с „пасатора“, както го наричат децата. 😊

Спираме в Любляна и пазаруваме за два дни, защото в неделя, в нашето село нищо не работи, а сме в различна къща и ще е необходимо да си приготвяме храната сами.

Колите са претъпкани с багаж, но винаги има място за една кора с яйца, марули и касетка с кисело мляко.

Последна корекция на маршрута и потегляме.

Пристигаме в дъждовното ни село Флатах, към 18.00ч.

Влизаме в къща за гости Еделвайс и се усмихваме широко на уюта й.

Децата са настанени в гигантски апартамент с три отделни спални, две бани, огромна трапезария и кухня, оборудване с всичко необходимо за готвене.

Големите, сме на горния етаж на къщата в две по-малки стаи.

Имаме си сауна и ски гардеробна, с топла шина за ски обувките. Не е лошо. Направо е супер яко. 😊

Внасяме всички храни, настаняваме се по стаите и аз набързо започвам разпределението на задачите, за да подготвим вкусна храна.

Менюто включва зелена салата и нещо, като яйчена пица с ементал и бекон.

За 20 минути всичко беше готово.

Вече насядали около масата правим планове за следващия ден и гледаме прогнози.

Наспиваме се бързо, защото нямаме търпение да покараме на глетчера.

В 08.20ч. вече сме готови и скачаме в колите.

Тренера отива на касата да купува ски пасове.

Поради факта, че условията са далеч от перфектни в ниските части на ски курортите и пролетта вече е видима до 1800м.н.в. на касата, след леко обсъждане, ни продават без увеличение ски пас, който обхваща 35 курорта намиращи се на около час и половина, най-далечния от нашето село.

Ами, усмивките ни стават още по-широки. 😊

Глетчера си е точно такъв, какъвто го помня от предния път.

Пресен сняг, никакви хора, перфектно обработени писти, почти никаква видимост за този ден, но с тенденция за просветляване и поява на гледки за секунди, силен вятър.

Споглеждаме се и махваме с ръка. Супер е, имаме всичко, от което се нуждаем.

Синята писта, червената писта, на скокчетата, на ролерите, до долу, нагоре, по другия ръкав, а отсреща, айде и там, после пак на синя, че е много яка, хайде малко извън пистата, абе не е много яко снега е тежък, а на черната, а……И ей така, цял ден. 😊

Прибираме се с горящи от умора крака, готвим, къпем се, правим си кръгчето и потъваме в сладки сънища.

Плана за следващия ден е района на Грозглокнер – Царят на Източните Алпи.

Пътуваме около 1.20ч. Направо е горещо в долината, но Кайо е проверил и казва, че това е мега мястото за днес. Синьо небе, слънце.

Товарим се в кабината и гледаме минзухарите по пистите. Заобикалят ни гигантски върхове, потънали под снежните си шапки и ни обзема едно от онези, приключенските настроения, дето трудно се управляват.

Ето го и снега. Вече сме на 2000 м.н.в. Кабината ни стоварва и определено разбираме, че се намираме в „скиорската сладкарница“. Има от всичко по много. Дълги писти, достъпна фриирайд зона, чудесна видимост.

Разцепихме се, ама класически. От това дето като седнеш на лифта и заспиваш. Това определено ни стана фаворитна ски зона. Препоръчвам с всички ръце.

Следващия ден го преживяхме на нашият си глетчер – Мьолталер. Времето беше чудесно, гледките се откриха и успяхме да покараме и малко извън пистите. Краката определено вече ни тежат и решаваме да се приберем в ранния следобед, за да отскочим до съседно село на катерене.

Повече от половината отидохме да се катерим, останалите останаха да почиват за следващия ден.

Времето го дават да е динамично за днес и решаваме да отскочим до фриирайд зоната Анкогел.

Аз и Тренера си взехме пантите, че да походим малко.

Децата откриха рая на земята. През нощта беше валял обилен снеговалеж и продължаваше в момента да сипе, бленуваната пудра. Естествено всички се закопаха до шия в пръхкавия сняг и цял ден се ровиха из нея, като снежни прасенца. 😊

С Тренера напънахме по една черна писта и направихме едни 1000м.положителна денивелация. А после,  шдруделче и горещ шоколад за възстановяване. 😊

Настъпи и последния ден от карането ни. Решихме да отидем отново на Мьолталер, да караме до към 14.00ч. и да отскочим до Филах, на спа и катерене. Разпределихме се по интереси, пък и Ема, която беше с нас, имаше състезание по катерене след два дни и бе важно да я държим във форма.

Перфектно каране, до насита, до пълно изтощение. Гулаш и подготовка за СПА.

СПА центъра във Филах е повече от огромен. Вече съм разказвала за него, но пак е малко. Има вътрешни и външни басейни за релакс, има плувен басейн 50м. има джакузита, има водни пързалки, детски кътове, зони за почивка, всичко.

Оставихме плуващите и се насочихме към боулдер залата Volume.   Веднага ни направиха отстъпка, като отбор и три часа Ема, Ема, Марти, Стамен, Тренера, аз и Кайо дадохме всичко от себе си. С изпилени пръсти и удоволствие в душата, си събрахме  Дани, Никола, Али, Бо и Томбата и отидохме да си готвим.

Аз, Тренера и Ема заминахме през този ден към Дармщадт, в Германия на състезание по боулдер, а останалите отидоха за последен ден каране на Мьолталер.

Както казвам, това беше едно от най-приятните преживявания за тази зима, за мен.

Живеехме, като едно голямо семейство, в което всеки се грижеше за другите, готвехме заедно, смеехме се заедно, правихме плановете си заедно, помагахме си, събирахме разделно боклука и вярвайте, това го обясних само един път. Всички се грижеха да изпълнят точно указанията.

Накрая, изчистихме и къщата, за да имаме висока оценка, като клиенти на мястото и да вдигнем рейтинга на гостите от Източна Европа поне малко. 😊

Благодаря на всички за прекрасните дни и нямам търпение за следващото приключение.

 

 

 

върни се обратно