Да започнем оттам, че думата лагер не е точно тази, която смислово обяснява нещата. Затова ще я заменя със ски приключение, защото всички наши програми са точно това. Те са приключения.

Първото приключение за тази година е със ски и решихме да го проведем в истински зимен курорт – за добро или лошо, не знам! 🙂

Наехме си къща в село Мала църква, където времето тече по съвсем различен начин. Не бързаш за никъде, гората е притихнала под снега, хората те поздравяват, когато те срещнат, имаш камина пред очите по време на вечеря, едни ей такива съвсем обикновенни неща, но пък толкова топли на душата. 🙂

Събота вечер:

На прибиране от ски, по  време на невероятен златист залез децата в колата изведнъж, без сигнал и без уговорка започнаха да пеят българския химн. Веднага след него Криси изрецитира стиховете на „О, Шипка“.

Стана ми приятно от тази толкова истинска и неподправена нужда на децата да споделят този миг, по този начин. После се замислих – защо химна, защо „О, Шипка“…

Курортът:

Достатъчно писти, достатъчно съоръжения, достатъчно сняг, прекалено много хора! Няма как всичко да е такова, каквото ни се иска. 🙂

Разделихме се на две групи – много бързи и не толкова бързи. Първите няколко дни времето не бе от най-прекрасното, зимно и затова използвахме необходимите ни за нивото на децата, писти в долната част на планината.  Припомняхме, усъвършенствахме, изучавахме, трансформирахме  „не мога“ в „аз мога“.

В понеделник Руслан дойде и ни е въвлече в сесия по лавинна безопастност. Най- лесно подобни неща се учат, докато играеш и споделяш с приятели. Добре е да познаваш зимната планина, да я разбираш и да преценяваш правилно ситуации, в които би могъл да попаднеш.  От миналата година децата си спомняха доста неща за снега и използването на лавинните уреди. Припомнихме им и задълбочихме знанията им.

Благодарим на екипа на БАССЕС-ци, че ни подкрепят в това начинание, че ни предоставят необходимата екипировка и професионалисти в областта, които с радост споделят своето знание с бъдещите freerider-ри! 🙂

Вторник сутрин!

Отваряме очи и какво да видим – много, много нов сняг.

Трескаво закусваме и още по-трескаво се обличаме. Топло е навън, което означава, че снега ще е тежък, но какво от това нали го има. По-каращата група 🙂 се отправиха към „Ястребец“, където положението е било тип „разорана нива“.  На „Ситняково“ беше същото, но пък това помогна на децата да се научат да облекчават, докато управляват „тези“ ски.

Вечерта си направихме “кръгчето“. То е неизменна част от всичките ни приключения. Момента, в който всеки може да сподели, каквото пожелае пред останалите. Хванах само малка част от него, защото лекувах хремата си, но това което чух ми изпълни сърцето.

Мартина: „Йо, благодаря ти, че ме върна към ските“

Аги: „Благодаря, че направихте този лагер и ме взехте“

Веско: „ Благодаря на Аги, че когато останах сам, той ме прие и станахме приятели“

Петя: „Благодаря на Ива и Яската, че ми помагаха да стана, когато падах“

Някой към Тренера: „Благодаря, че готви, толково вкусно, Тренер“

Цвети: „Благодаря на Деси, че ме научи да карам ски“…

Аз благодаря, на всички, че имахме възможност да сме заедно в това ски приключение.

Последният ден:

По-каращата група, заедно с Йо вилнееше из всички „Мартинови бараки“, включително и 4-ката. 🙂

Каращата група стартира с „Ситняково 1“, „Мартинови бараки 3“ и микс от „Мартинови бараки 1“, първия пад на „Червено знаме“ и последния на „Мартинови бараки 3“.

Прекрасен завършек на ски ваканцията! 🙂

Поздрави и до скорошни приключения! 🙂

Деси

върни се обратно