Когато творим приключения винаги затварям очи и се представям къде бих искала да бъда. Това, което почувствам най-силно в сърцето си, там отиваме. 🙂
От много години насам не бяхме правили ски приключение извън Боровец. Много ми се искаше да направим програма само за извънпистово каране.
Тази година всичко се стече подходящо и успяхме да избягаме за няколко вълшебни дни.
Имаше достатъчно сняг, имаше свободни места в хижата, уменията на участниците позволяваха. Затова си избрахме любимото място за каране извън писта – Рилски езера.
Забавата започна още по време на пътуването. Бе навалял доста нов сняг, пък пътя до долна станция на лифт „Рилски езера“ е пословичен с непревземаеми участъци, когато не е почистено. На всичкото отгоре бе обявена грипна ваканция, което си е предпоставка за адско задръстване.
Все пак двата буса се справиха повече от блестящо с трудностите, докато не се натъкнахме на местен дядо, който в ролята на стражар въобще не щеше да ни допусне до удобно място за разтоварване на багажа. Пък той си беше внушително количество! След добри приказки, усмивки, разговори за греяно вино и конски суджук, най-накрая той склони и дори ни ескортира до прекрасно и удобно място.
Започна разтоварването 🙂 : сакове на колелца, раници, торби и торбички, каски, обувки за ски и други накачулени по раници, щеки, протектори, ски, калъфи, бутилки за вода, сандвичи и храна за поне месец. Всичко това изсипахме на снега, за да може всеки да се преобуе за ски и да си стикова багажа, подходящо за транспортиране с лифт. Завидно бързо оправихме целия катун и стартира извлачването на всичко това към станцията на лифта. А слънцето жарко напичаше…
Купихме билети и стоварихме багажа при лифтаджиите и в закачки се натоварихме на лифта.
Оооо, колко е прекрасно всичко наоколо, бавно пред очите ти се появява Зелени рид, над него в далечината се виждат вр. Мусала, Мальовица, Камилата, Ловница, свеждаш поглед и ето, вр. Харамията, старата хижа Рилски езера, Раздела, Отовица, пред нас се откроява внушителния венец на „Улеите“- „Булеварда“, 1, 2, 3… огромни козирки, спонтанно изтекли снежни езици. Снегът блети на слънцето и вятърът препраща към нас цветни кристалчета.
Стигнахме в хижата, настанихме се, обядвахме и със светкавична бързина се подредихме на опашката, на паничката. Смях, подвиквания, шеги, скокчета, падания и отново смях. Разкършихме се добре, защото…
Решихме, че моментът е идеален и с поглед към прогнозата за времето си стиснахме ръцете, че можем да влезем в детския улей с някои от участниците.
Аги, Алекс Л., Тома, Стамен, Ачи. Останалите бе необходимо да се отпуснат повече и да усъвършенстват още малко техниката си, за да си подарят това преживаване.
Избрахме линия за влизане. Имаше козирка и трябваше да се влезе в улея със скок. Снегът бе доста тежък и „бетониран“. Нямаш много шансове за завиване.
След известна консултация, решихме Йоана да влезе първа, като избере линия, която останалите да вземат предвид.
Скок, леко разколебаване, опит за завой и последва шус. 🙂 Типично за нея, не обича да завива много. 🙂
Втори бе Тома. Аз крещя отгоре и давам напътствия, Йоана крещи отдолу и дава напътствия. Скок, леко разколебаване, опит за завой и шус. 🙂
Така ще е при тези условия.
Трети влезе Алекс. Подсече леко скока, избра близка до първите две линии, с повече завои успя да преодолее горния, тежък пасаж и шус.
Стамен влезе четвърти. Скок, дълъг траверс, опит за завой завършил с класическа „човка“, после без опит за завой шус надолу.
Ачи и Аги последователно влязоха в улея. Бяха доста по-бавни и сякаш искаха да променят тежкия пасаж. Със завойчета почти през рало, се справиха чудесно и последва отблагодаряващ шус.
Дойде и моят ред. Избрах си линия встрани от разбитото. Скок, пълно разколебаване, опит за завой, човка и ясно е, шус.
Андро бе последен. Скок и шус, бе видял достатъчно. 🙂
На следващия ден се разделихме на две групи. С Йоана големите и бързите, с Андрей по-малките и бързите. 🙂
Напасвахме техники и карахме в гората, като подивели. Прескачахме паднали дървета, играехме на гонница, слаломирахме между дърветата, преминавахме от едно дере, в друго, карахме по бабуни под лифта, крещяхме от пълен кеф.
На третия ден се разрази такава буря, че ако имаше случайно скитаща котка, би останала без кожух. Едва си поемахме въздух.
Киреца дойде, за да поговорим за отговорното поведение на всеки тръгнал да приключенства извън писта. Говорихме за избор на терен за спускане, за релеф, за различни склонове, за пътища на изкачване и пътища за слизане, от връх, в улей, по склон, в гора. Излязохме в урагана и направихме снежни тестове. Видяхме с очите си, какво означава пренос на сняг, падане на спонтанна лавина, различихме снежните слоеве и разбрахме как контактуват, когато е имало периоди на затопляне или снеговалеж в студено време. Осъзнахме колко малко усилие е необходимо понякога, за да се свлекат тонове снежна маса! Най-важното, което усвоихме е, че е необходимо постоянно упражняване на тези знания и умения, винаги заобиколени с приятели, на които да можем да се доверим и никога подценяване на ситуацията, за да има и утре!
Последния ден си събрахме багажа, натоварихме го на лифта и понесени от ураганния вятър се устремихме към горите.
Завършихме това ски приключение, накиснати доволно в горещите води на минерален басейн в Сапарева баня. Естествено по време на всеки басейн има и сладолед. И сега не изневерихме на традицията.
Така беше, може да го потвърдят всички участници, които се справиха невероятно с всички предизвикателства, поднесени от нас. Могат да го потвърдят всички фрирайдери, които ни подвикваха от кеф. Могат да го потвърдят и хижарите на х. Риски езера. Йоана и Андрей и те могат да потвърдят.
Аз благодаря за изключителнто удоволствие, което споделихме в тези четири дни.
Поздрави, до нови, мощни карания и до скорошен пръхкав сняг, „маняци“! 🙂
върни се обратно