Изнизаха се бързо декември и половината от януари.
Все по-често попучавах имейли със заглавие „ПланинСки изследователи“.
Ясно беше, ще се случи.
Надявах се, но при все всичкото объркано ежедневие, много бяха въпросителните.
В последния момент сменихме базата за настаняване.
Долината на Мальовица винаги е била притегателна сила: зиме и лете, за нас.
Село Говедарци и хотелът „10 къщи“ ни осигуриха необходимото уединение, спокойствие, топлина, вкусна храна и комфорт, от които се нуждаехме.
Андро, Марто Антонов, Марто Раев, Ива, аз и Тренера бяхме в готовност да посрещнем предизвикателството.
Да предизвикаме децата, да си спомнят какво е да бъдат заедно, да правят нещо споделено, да се забавляват.
Времето също беше на наша страна и имахме обилно количество сняг. Пръхкав и дебел, за радост на едни и за трудност на други. 🙂
Цялата ски зона обиколихме, всички скокчета скочихме, в почти всяка пряспа се навряхме. Карахме на писта и усъвършенствахме завоите с успоредни ски, преминавайки леко към карвинг техника. Карахме в неотъпкан сняг. Карахме по необработени писти. Определено имаше ден, в който почти никой не оставаше задълго на ските си изправен. 🙂
Прибирахме се изморени, но заредени с щастие.
Едната вечер си направихме вечерна разходка след вечеря.
Тръгнахме през гората, на лунна светлина. Спирахме, ослушвахме се, гледахме звездите, разпознавахме съзвездия. „Пльоснахме“ се в снега и мълчахме, и гледахме…
В един момент започна битка със снежни топки. В тъмното виждаш само сенки на, профучаващи хора и миг след това врата ти вече е пълен със сняг. Смехове кънтяха из притихналата до преди миг гора.
Следващата вечер пък си запалихме огън върху снега. Не е лесна тази задача. 🙂
Малко светещо петънце, което обаче дарява невероятна топлина и уют.
Предложихме предизвикателство на децата. Да помислим за нещо, което ни притеснява и искаме да се отървем от него. След което мислено да го оставим от едната страна и да прескочим малкия огън, като по този начин да се отървем от притеснението, преминавайки от другата страна на огъня.
На следващата вечер дойде Киреца и си организирахме традиционната, за тези курсове, сесия по лавинна безопасност.
Говорихме за снега, за релефа на планините, за прогнозите на времето, за следенето на времето и наблюдението на дадено мято, по което си решил да караш. Говорихме за признаците и вероятностите, кога един сняг се превръща в опасност. Говорихме за уредите, които се използват при извънпистово каране. Надградихме наученото до момента и се запознахме с някои новости.
Киреца ни бе организирал интересна игра, в която с помощта на лавинни уреди бе необходимо да открием заровено съкровище. Да сондираме, за да сме сигурни точно къде е то и да го изкопаем. Децата се справиха със завидна бързина. Сладката изненада усмихна всички ни широко.
Вярвам, че всички усилия, които полагаме в тази област през годините, подготвят младото поколение скиори към едно много по-отговорно пребиваване в зимната планина и ги ограмотява, което от своя страна би държало белите настрани. 🙂
Искам много да благодаря на всички родители, които ни се довериха, на децата за щастието и спокойствието, което излъчваха.
На Тренерите, за грижата, професионализма и умението да са изключително гъвкави в една постоянно променяща се среда.
Поздрави и до скорошни, нови щуротии! 🙂
върни се обратно
Радослава Динева
Здравейте,
Хубаво написано и още по – добре изпълнено. Благодаря за организацията, вниманието и търпението към децата. Мартин явно прескачайки огъня е преодолял страха си от спането сам и сега с нетърпение чака следващото приключение.Бъдете здрави и продължавайте да предизвиквате децата ни да са по-търсещи, знаещи и можещи.
Липсват ми само малко снимки за дълготрайни спомени.