Хей така, на шега, дойде месец февруари!
Понеже тази година се появиха много нови хора в нашето зимно бунгало, затова реших да напиша тези редове, че да не вземат всички да си помислят, че сме много оправни винаги. 🙂
Тъмно е! Не съвсем, защото лампите в двора на кооперацията ни блестят през пердетата на прозорците. Дишам все още бавно, но…
Сашко си забрави ръкавиците в базата, има и един термос дето никой не го разпознава. Стоп, нали все още спя?!?
Трябва да купя карта на Боби, че вчера забравих, бургерите за Стефчо, Ива и кой беше още?
Е, още малко да поспя, отпускам си първо десния прасец, оф, днес откъде взимаме Гомес?
Трябва да кажа на Йоана, че няма да може да отиде на лавинен курс, защото идват „бързите“ този уикенд. Отпускам и раменете…
На Андро да кажа да качи снимки, и на Ива. Да вземем Марто от Самоков. Да закараме Ида до Ротата днес, че с малките…
Ясно е, ставам!!!
Телефона „пибитка“ от 07.00ч. Няма да вдигам, първо ще си изпия чая!
Добро утро! 🙂
Да, тук е шапката. Ръкавиците са в базата… Не, ние правим чай в базата… пил е течности днес…
Днес, ще караме на Ястребец… Има сняг, да… Доста е добре за каране всъщност….:)
Днес ще я вземете от ОМВ, Горубляне, на Боровец…
Всички са отбелязани и качени в буса, или в бусовете. 🙂
Пътуваме! Колко е „яко“, че по пътя се вижда язовир Искър. Разнообразява гледките и настроението. С тази сребърна, блестяща повърхност понася мисълта към лятото и морето, и едни мърдащи безгрижно палци, на краката. 🙂
Ето го Боровец, вече димят BBQ- тата, има глъч, туристи щъкат напред-назад, вие се опашката на „кабина“. Трескаво слизане от бусовете, броим. Аз търча за карти, по пътя поръчвам бургери, защото в последния момент всички ще решат да се качват нагоре (разбирайте ски център Маркуджик). Купила съм карти, взимам бургерите и влизам в базата, където…
– Защо плачеш?
– Не мога да си намеря обувките!
– Какъв цвят са те?
– Целите червени!
Вадя червено и черно
– Тези ли са?
– Дааааа.
Всичко е наред, обуваме ги и всичко е наред.
– Каската ми, къде ми е бонето, падна ми ръкавицата. Няма ми раницата!
– Каква е тя?
– Синя!
Аз подавам три различни сини, на четвъртата питам:
– Тази?
– Тазиииии става.
– Но твоята ли е?
– Не!
Предлагам други, издържани в синьо, раници.
– Тази?
– Тази мога да я взема!
– Твоята ли е?
– Не.
Откривам тъмно сива раница
-Тази да е твоята?
– Охх, тази е, да! 🙂
Вадим ръкавиците, нахлузваме бонето, закопчаваме каската, приготвяме ските и всички са готови вече. Правя разпределението и всеки тръгва да попива новостите и да изследва възможностите на сгъването на двата си крака, страничното прегъване и абсолютната забрана за въртене на горната част на тялото!
Следва импресия от скокове, завои, плач, викове, смях, закани, похвали, обяд, всичко изброено отново, понякога отбиване в гората по нужда ( в 90% от случайте, защото в базата още не е имало никакви нужди ), анализ на деня, трескаво преобуване на ски обувките и учудване, когато ботушите са ти пораснали за два часа с поне два номера. Разговори, шеги, смях, доволни муцуни и изморени такива, но щастливи от напредъка!
Отново в буса, спят всички и е толкова приятно. Отново чуваш мислите си. И пак язовир Искър, красиво е!
Да, днес бяхме на Ястребец и упражнявахме завои с успоредни ски. На Маркуджик 2, 3, карахме в дълбокия сняг, на Ротата, качиха се за първи път сами на влек, пуснахме Мартинови баракииии!
Не е лесно. На децата не им е лесно, на нас не ни е лесно, но е прекрасно!
Когато си на лифта и видиш децата в групата отгоре, подредени и плъзгащи се в идеален синхрон, давайки най-доброто от себе си… Безценно е!
Благодарим ви хора, че ни гласувате цялото това доверие!
Йоана, Марто, Гомес, Андро, Ива, Ида, аз изисквам и често мръщя вежди, но да знаете, че вие сте абсолютно невероятни!
върни се обратно
