Ски и Сноуборд лагер на Мальовица 2024г.

  • Чакай, чакай малко.
  • Тоя скок беше мегаааа, видя ли, получи се супер яко.
  • Дай да направим по-голям скок….

Да, ски и сноуборд лагера ни на Мальовица претърпя истинска трансформация.

Ей затова, супер много си обичам това, което правя.

Няма рамки, няма начертана програма, е има де, но много често не я спазваме. 😊

И знаете ли защо?

Ами защото няма как да осъществи човек истинско приключение, ако то е измислено предварително.

А ние, в семейството на Тренелариум, обичаме истинските приключения.

Онези, от които учим нови неща, които ни предизвикват, които ни карат да се смеем до припадък, които изграждат неразрушими приятелства.

 

Та, този зимен лагер бе замислен с идеята да се докоснем отново до приказната долина на Мальовица през зимата. Да покараме по писти, ако можем извън писти, да се разходим в магичните й гори.

Така и започнахме. Всичко си течеше леко и спокойно.

Не знам, дали някога сте карали на празни писти. Да знаете супер изморително е, защото няма опашка, караш на скорост, непрекъснато и за един ден можеш да направиш и 70 пускания, ако краката ти издържат.

Та, първите няколко дни, като невидели празни писти, се счупихме от каране.

То да беше само карането, обаче.

На Мальовица се намира едно от най тежките ски съоръжения за ползване, а именно влек тип „Паничка“.

Маркуджик 3 пасти да яде. Тази е дълга, стръмна, мега технична, а на всичкото отгоре докато се бориш за оцеляването си, те вдига и върти.

Трасето за слизане, ако паднеш от нея е тясно, супер стръмно, с оголени тук-таме клони и камъни.

Та, качваш се на паничката и борбата започва.

В най -добрия случай стигаш до края на трасето с толкова „изпомпани“ крака, че мускулната треска ти е гарантирана. В най- лошия, е влачиш се по корем догоре, защото ти е писнало да започваш пак и пак, и да стигаш до средата. 😊

Тук отправям истинска похвала към всички, които не се отказаха и се бориха докрай с това предизвикателство, по много пъти на ден и в крайна сметка, постоянството и желанието победиха.

По- мъничките, но каращи деца, ги качвахме едно по едно на краче по това трасе или  впоследствие, след като и тренерските бедра отказаха, наехме моторни шейни, с които ги извозвахме до писти Ръждавица и Стената.

 

Бяхме разделени на няколко групи.

Една мега бърза група, водена от Стамен, доскорошен ученик на Йоана, а сега вече помощник тренер през лятото и зимата.

В тази група амбицията беше да се докоснат участниците до карвинг техника, да покарат в необработеното, да влязат малко в гората.

Една бърза група с Марто Раев. Тук беше необходимо да работим малко повече върху „извозването на завоя“, странично прегъване, моментите на сгъване и разгъване на тялото, да се борим с ротацията на тялото. А и естествено да покараме извън писта.

Една напреднал група с Марго, която също е помощник тренер през лятото и зимата. Тук имаше борба с толкова удобното „рало“. Изучавахме завоя с успоредни ски, първо на по-лек терен, а в последствие и на по-стръмен приложихме наученото.

И една сноуборд група с Нани и Кокера. Тук предизвикателствата бяха много. Имаше различни нива на сноуборд умения, имаше жестока битка с умението да се качват всички на „Паничкатаааа“, правихме упражнения за карвинг завои и още, и още.

Нани имаше двояка роля, защото сменяше ски и сноуборд и се включваше там, където имаше нужда от помощ.

Аз гравитирах навсякъде. 😊

Истински се наслаждавахме на панорамата от писта Ръждавица, към ‚трите преки реки“, към върховете „Камилата“, „Ловница“, „Мальовица“, към „ Мусала“, към връх Закирица“ и селата…е тя, е….от чудеса на света е! 😊

 

Последните дни когато вече краката никак не ни слушаха и се поизморихме, карането по писти премина във фрийстайл умения.

Направихме си скокове и се започна. Малки скокове, големи скокове, хеликоптери, салта и още какво ли не. Вече всички скачат, навсякъде скачат – това е мотото на този зимен лагер. 😊

Всяка вечер си имахме предизвикателства.

 

Едната вечер си спретнахме нечовешката битка със снежни топки. Разделени на два отбора, построихме крепости, запасихме се с достатъчно снежни, артилерийски снаражения и в рамките на два часа кипеше битка, подобна на Дойранската.

В събота вечер отидохме на нощно каране. Беше чудно забавление, като за повечето от участниците това им се случваше за първи път в живота.

Друга вечер, анализирахме каранията си, почивахме, учихме и пишехме дневник на приключенията си.

Последната вечер, решихме, че е дошло време за отмора в горещите води на Сапарева баня.

Една част от нас остана да кара ски, а другите се замъкнахме на басейн.

Е, това не беше много възстановително ходене на горещ басейн, защото всички препускаха от басейн, в джакузи, и пак в басейн, и после в басейна с хватките за катерене, и в студения и в горещия и ох, отначало.

Нашето приключение беше от забавните, докато на онези дето останаха да карат си, беше съвсем истинско.

Бяха взели решение да се приберат от „Меча поляна“ до хотел „Дивите Петли“ през гората, без ски, защото няма достатъчно сняг в гората.

През лятото пътеката е абсолютно магична и е от любимите ми места за правене на различни игри, ориентиране и походи.

През зимата е още по-приключенско мястото.

Та нашите герои, бяха успели със залеза на слънцето да достигнат до хотела след дълъг и определено изтощаващ преход по ски и сноуборд обувки.

Хубавото на това решение, че се пресича асфалтовия път на няколко пъти и ако все пак нещата загрубеят, винаги би имало спасение. 😊

Ето, че наближи и последния ден.

Карахме, гледахме гледките и зареждахме с красота и усмивки главите си.

Споделяхме случки и преживявания, пожелавахме си скорошни виждания и да, следващото приключение на което ще се видим е на Рилски езера.

Много благодарим на Жоро, който ни возеше навсякъде, по всяко време. 😊

Благодарности на Боби, Мимето и всичко от хотела, за вниманието и грижата към прищевките ни.

Благодарности на Пейо, че ни спаси и ни прибираше всяка вечер ските и сноуборовете в гардероба си и не ги мъкнехме напред, назад, а и на момчетата с моторните шейни.

Коко, Марто, Нани, Стамене, Марго – вие сте мега нечовеци, които можете да се забавлявате на максимум заедно с децата, можете да успокоявате изморени и тъжни муцуни, можете да предизвиквате младите и напористи деца и младежи,  можете да сте на 100 % в приключението.

Благодарности и на всички наши последователи, които за поредна година се предизвикват на воля, заедно с нас и ни се доверяват по пътя на Тренелариумското приключение!

Можете да видите снимки т зимния ни лагер тук!