Приключението е в нас и ние сме в приключението!
Винаги съм се учудвала, когато някои каже: – „В тоя студ, къде си тръгнала“?
Е, как къде?! Отивам на планина, ще карам ски и ще приключенствам! 🙂
Когато отиваш на планина, заедно с още 20 надъхани човеци, приключението ти е в кърпа вързано!
Тази година атмосферните условия изсипаха върху главите ни изключителен сняг и в рамките на пет дни успяхме да се насладим и да усвоим различни нови техники за каране на ски в дълбок сняг.
Трудно е да опиша еуфорията, която предизвикава обилен снеговалеж на дебели парцали, още по-трудно е да опиша чувството, когато видиш необятни ширини покрити с огромни пухкави преспи.
Та, пристигнахме в хотела след недълго пътуване. Доста комфортно и широко място, много подходящо за нуждите ни. В покрайнините на Боровец, далеч от курортиската глъч и в близост до гори и полета, готови да посрещнат предизвикателствата, които подготвихме.
След небрежното разхвърляне на багажи по стаите последва скоростно разпределение на участниците според ски уменията им в групи, купуване на карти и мигновено качване на лифтове.
„Пудрааааааааа“, крещяха всички, пръскайки около себе си пръхкав сняг и давейки се в него.
Вечерта бе посветена на курс по лавинна безопасност. Добрин, като представител на „Българска Асоцияция по Ски Свободен и Екстремен стил“- БАССЕС“, запозна децата с лавини предаватели, лавинни сонди и лавинни лопати. Те ни бяха предоставени от Христо Петров от магазин „Stormshop”. Поговорихме за типовете сняг, за различните наклони, за избор на терен, когато решиш да караш извън писта, за предпазните мерки, за екипировката, за лавинните тестове.
Изключителна благодарност към БАССЕС и STORMSHOP, за това, че поредна година създават основа за безопасно каране на ски, извън писта!
На следващия ден, отново снежната вихрушка ни държеше в ниската част на к.к. Боровец. Все пак необработените писти Ситняково, Червено знаме и Мартинови бараки предложиха неземни вълнения, скокчета и каране в дълбокото. 🙂
Вечерта посветихме на оказване на първа помощ, при инцидент на писта или извън нея. Децата имаха различни казуси, при които трябваше да намерят начин за справяне. Изключително съм впечатлена от организирането на действия и мерки, които децата предложиха. Всички групи презентираха по два варианта. При инцидент на писта и при същия инцидент, извън писта. Явно всичките тези години обучения, не са отишли напразно. 🙂
След вечеря излязохме на поляните пред хотела и… си организирахме истинска снежна борба. Имаше токова сняг, че се гмуркахме и плувахме в него, тичахме, ровихме се, правихме снежни ангели, крокодили и русалки! Всичко това на фона на блестящата, пълна луна.
Третия и четвъртия ден блесна слънце, температурите бяха ниски, на небето нито едно облаче. Всички се качихме към ски зона Маркуджик. А там бе вълшебно. Дълбок и пръхкав сняг по клековете, пистите, обработени на „масло“. Всички Маркуджици, Харамия, Фонфон, Ястребец, после Ситняково, Мартинови бараки, Червено знаме, горите около пистите, до пистите, навсякъде карахме ски. На прибиране в една от групите се случи инцидент. Неда падна на равното и с помощта на щеката си получи „скиорски палец“. Отидохме веднага до Самоков на лекар. Последва рентген, наместване и гипс. Всеки скиор е подготвен, че е възможно да се случи травма, такъв ни е спортът! Неда преживя всичко с усмивка и желание да продължи да кара ски. След уверението на лекаря, че счупването няма да й пречи да продължи с участието си, ние се прибрахме усмихнати в хотела.
А там течеше еуфория по новото предизвикателство. Децата получиха за задача да измайсторят шейни, с които да организираме състезание. Шейните щяха да биват оценени по няколко критерия: издръжливост, бързина, креативност и използване на по-малък брой ресурси. Два дни отне строежа на трите шейни, но резултатите бяха впечатляващи. Имаха си имена, мощност в конски (човешки) сили, бяха законни, с регистрационни номера. Въобще, пипнати отвсякъде. Дойде и последната вечер. Състезанието!!!
Всички отбори тръпнеха от напрежение. Трасето бе тежко, сняг до кръста, разстоянието дълго. Шейните бяха поставени на линията „Тръгване“. И ето, Тренера даде старт.
Това, което последва бе толкова смешно, че дори в момента пишейки, се заливам на стола от смях. Естествено всички шейни мигновено потънаха, след като се качиха по двама участници в тях. Последва дърпане, бутане копаене на снега пред тях, оглушителни крясъци, надъхващи и възторжени. Първата контрола беше премината сравнително бързо, от една от шейните. В края на крайщата шейна „Дъга“ успешно стигна финалния знак и грабна първото място. Всички отбори бяха наградени според сложен екселски файл за изчисление на натрупаните точки, според предварително зададенте критерии.
Ски приключението ни завърши с каране на ски, с нови умения, с подобрена стойка и с ликуващи лица!
Благодаря на всички тренери: Йоана, Гомес, Ида, Марто, че са толкова готови за всякакви бели и в същото време безкрайно професионално отговорни, на помощник тренера ни Тони,че с усмивка понасяше трудностите на лагерния живот, на Тренера, че паркира шейните на безопасно място, на Добри и на БАССЕС за поставянето на основи за безопасно приключенстване в зимната планина и на STORMSHOP, за предоставените уреди и великанската подкрепа!
Поздрави, до следващия път и нека POWDER-A, бъде с вас! 🙂

върни се обратно