Мъхъм, да,

Така си е!

22 декември! Ни сняг, ни туристи, ни работещи съоръжения! УжасТ!

Да де, но една дузина нетърпеливи крака, потръпват само при мисълта да са навън, да усетят вятъра, студа, снега, приятелските разговори.

Започнахме, притеснени, дали ще спазим всички изисквания, не само заради наложените мерки, ами и заради децата, заради нас самите.

В Боровец малкото хора ни гледаха странно, бяхме единствените по пистите, по улиците, на касите за ски карти. Чувствахме се като във фима, „След утрешния ден“. ☺

Първите няколко дни, Тренера играеше ролята на лифт и транспортираше участниците ни до Ястребец. По цял ден, по много пъти. Но усмивките и щастието , което получавахме, бяха достатъчни, за да сме сигурни, че сме на прав път. Нищо не разваляше настроението. Нито постоянното пръскане със дезифектанти навсякъде, нито чакането пред бунгалото да се разминем или задушаващите маски и бъфове, които се бяха сраснали с муцуните ни.

След постоянно променяне на датата за началото на сезона, най-накрая 28 декември осъмна с опашка на касите. Пълна лудница беше, защото освен картите на децата, трябваше да си закупим и търговските права и нашите сезонни карти, но Скибоговете бдят и определено разместиха времето някак и всичко бе готово в 10.20ч. ☺

От този момент насетне, валя дъжд, валя сняг, пече слънце, беше много студено, даже ледено студено, но караме. Караме ски, караме сноуборд, караме по писти, че и даже успяхме да направим няколко “тегела” извън писта. Учим се, подобряваме, надобряваме и се кефим. С всички сили, че знае ли човек…

Това е засега, по-нататък пак ще пиша!

Поздрави от заснежена Рила! ☺

 

върни се обратно