50 години ски-алпинизъм в България

На 24 и 25 март 2018 г. се проведе юбилейно издание на състезанието по ски-алпинизъм, в долината на Мальовица, Рила.

Кънчо Долапчиев – участник в първото, в България състезание и до днес участник в организацията и съдийския колектив по трасето!  – го каза най-добре: „Както Колумб е донесъл компирите в Европа и те са пуснали здрав корен в Самоков, така и ние донесохме от Италия „ски-ралито“ в България преди петдесет години и то пусна своите корени!“ 🙂

Няма да влизам в подробности за историята на ски алпинизма в България или по света. Достатъчно са доайените в тази област. 🙂

Искам да ви разкажа за усещането:

Две ски, може и да са многооо стари, но задължително да са леки, два колана с косми :), два автомата, позволяващи вдигане на петата при ходене, комбинирани обувки, с които можеш да тичаш, да се катериш при нужда и да караш надолу, две щеки, доста по-дълги от обикновените за писта, раница пълна с възможно най-леките дрехи (не винаги е било така), напитка с интересен цвят, нещо сладко евентуално, от не много отдавна и: лавинен уред, сонда, лопата, каска, седалка за катерене, котки за катерене по лед, сечиво тип ледокоп :), ремък с карабинери за преминаване на парапет…

Някои от тези неща липсват или пък се добавят други, според елементите включени в трасето на състезанието.

Участниците се записват в две или три групи. В група А обикновено взимат участие елитните състезатели. Състезанията традиционно са отборни (двама или трима състезатели) или индивидуални. Стартираш с партньор и с него завършваш. Група B и С са маршрути с по-кратка дистанция.

В група А трасето е най-дълго, интригуващо и изискаващо различни умения свързани с придвижването в зимна планина и каране на ски в необработен терен. Има алпийски парапети, алпийски рапел, използване на сечива и котки за преминаване на трудно достъпни участъци. През годините е имало слалом по двойки, като състезателните двойки са били вързани с въже помежду си. Имало е и слалом с шейна с  „постардал“. В годините форматът на състезанието е търпял много промени.

В планината си, в повечето случаи облечен в трико, заобиколен от подобни на теб хора, облечени в трика. Сутрин е, рано е! Повечето състезатели леко подтичват със ските си, за загрявка. Други използват времето да се посмеят заедно или да отбележат някоя нова придобивка – лека и скъпа. 🙂

Обществото е от хора, които се познават от години, много рядко попадат нови хора. Между тях има планински маратонци, алпинисти, хималаисти, ориентировачи, спортни катерачи, планински спасители, ски учители, водни спасители, ветроходци, сърфисти, кайтисти, каратисти, фрирайдери, фриленсъри, бордисти, туристи и просто хора обичащи планината.

Времето наближава и стартът е даден…

Всички тичат със ските на краката, шарена феерия от дрехите и каските на хората, бутащи с щеките нагоре по трасето…

Постепенно темпото намалява, хората се разкъсват, едни напредват, други изостават.

Всеки остава със себе си в планината, заслушан в дишането си, замислен в мислите си, амбициран в амбициите си, наслаждаващ се на тишината и гледките.

Ето го първото изкачване. Бедрата парят, дишаш тежко, усещащ, че имаш сила. Буташ с щеките, правиш технични и бързи обръщания на серпентините. Колкото си по техничен в манипулациите, толкова си по-бърз и печелиш време. Изкачването свършва. Закопчаваш обувките, завърташ автоматите за каране, махаш с едно, единствено движение коланите от ските и се спускаш през гората или по улея. Някои карат само направо, други оцеляват чрез „рало“ или нещо подобно през разнообразния терен. Понякога снегът не е достатъчен  трябва да внимаваш за корени, клекове, камъни и какво ли още не. Тежък сняг, кора, пера, фирн… 🙂

Първи съдийски пост. Съдията е щастлив да види човек и ти си щастлив да видиш човек. Някой пуска смешка, дават ти темпо, подвиквания, кой номер си, плъзгай, бутай давай, давай…

Лепиш колани, разкопчаваш обувките, завърташ автоматите и продължаваш. Ходиш, дишаш,чуваш друг зад гърба ти, диша тежко, иска път, даваш път, ходиш след него, той се изгубва от очите ти, усещаш мускулите твърди, парещи, потиш се. Питаш се отвреме навреме, защо си го причиняваш, после се сещаш, колко всъщност обичаш това и продължаваш. Ако имаш партньор го следваш или той теб. Помагате си, надъхвате се, дърпате се с въже, ако се налага, защото сте заедно в това.

Втори, трети и следащ, и следващ съдийски пост. Следва дълго и много технично изкачване. Някои спират за минута – две, някой се отказват, някои продължават. Все по-вглъбени в себе си, дишащи. Серпентина, след серпентина. Напъваш с щеките, пред очите ти шарени петна, бедрата вече горят, а има още. Връх и след него друг, леко спускане, не махаш коланите, няма да губиш време я, пак изкачване. Гади ти се, много ти е гадно вече, но има още малко. Пак спускане и пак изкачване и ето най-накрая, на върха последен пост. Съдиите отдалеч ти подвикват, леко си отдъхваш, но бързаш, защото другите са по петите ти или пък имаш да догонваш. Бързо махаш коланите, закопчаваш обувките и автоматите, и пускаш ските. Снегът отново е какъвто си иска. Може да е най-великото каране в живота ти, може и да е най-голямата мъка на земята. Краката ти са уморени, едва завиваш, добре няма да завиваш, някой прави „човка“. С периферното око забелязваш, че е добре. Следваш трасето на спускане, но правиш и своя следа. Внимаваш, защото сколоновете са лавиноопасни. Краката ти не те държат въобще, но ти е толкова хубаво на душата. Усещаш вятъра, снега, пространството.

Ето го финала. Минаваш през него. Хорат викат, радват ти се, потупват те. Емоцията е много висока.

Някой повръща, друг кашля, трети изглежда все едно не е ходил толкова. Мускулите ти са като въжета вдървени. Правиш едно леко и бавно качване до близкия връх, за разпускане. 🙂

Това е! Прекрасно е!

 

 


Add Comment